Кирил Христов
… ПГИ „Иван Илиев“ за мен беше, и все още е, една от най-престижните гимназии в Благоевград и съм горд, че съм завършил там и съм получил знанията си от такъв екип специалисти, каквито са преподавателите ѝ. Всеки един учител, всеки един предмет са ми помогнали да бъда човекът, който съм в момента. Разбира се, …
Здравейте! Казвам се Кирил Христов и съм бивш ученик на ПГИ „Иван Илиев“, завършил паралелка 12“б“, випуск 2009, със специалност „Застрахователно и Осигурително Дело“.
ПГИ „Иван Илиев“ за мен беше, и все още е, една от най-престижните гимназии в Благоевград и съм горд, че съм завършил там и съм получил знанията си от такъв екип специалисти, каквито са преподавателите там. Всеки един учител, всеки един предмет са ми помогнали да бъда човекът, който съм в момента. Разбира се, не всичко е цветя и рози, не всеки предмет е приятен и лесен, и най-вече, не всеки ученик може да бъде перфектен по всички предмети. Аз далеч не съм бил най-добрият ученик или най-примерният, но със сигурност бях от най-редовните, което ме научи на отговорност, етика и морал, които до ден днешен следвам и изпълнявам както в личния си живот, така и в професионалния план.
След завършването си от ПГИ „Иван Илиев“ бях приет в ЮЗУ „Неофит Рилски“, специалност „Социология“. Завърших висшето си образование, докато едновременно с това работех в заведение. Всеки мой седмичен ден се състоеше от лекции започващи в 8:00-17:30 и работа от 18:30 до късните часове на нощта. И това в продължение на 4 години. Успях да отида и на т.нар. студентска бригада в Щатите, което отвори доста очите ми, че светът е много повече от това, което съм знаел до този момент. След като завърших и висшето си образование, не успях да се реализирам в сферата на социологията и тук е момента да отворя една скоба и да кажа: Не се страхувайте да прекъснете обучението си на нещо, което не ви е интересно, и в което не виждате развитието си за в бъдеще! Бъдете смели и пробвайте, сменяйте мненията и идеите си. С времето и годините, животът се променя, ние се променяме и е нормално желанията и мечтите ни да се променят.
При мен се случи така, че реших да дам шанс на друга държава – а именно Великобритания. Заминах без идея, без насока, без близки, без познати, с един куфар дрехи и големи мечти. Не беше лесно, не винаги беше приятно, но си струваше. Започнах с най-елементарна земеделска работа (на всички познатото „бране на ягоди“) и след 4-5 месеца се реших да направя по-голяма и смела крачка и да опитам нещо друго. Започнах да работя за огромна кетъринг компания в Лондон, която прави и до ден днешен частни евенти (събития) в почти всички големи забележителности в Лондон. Скоро след започването си бях повишен в супервайзър за компанията. А около 2 месеца по-късно вече бях и асистент мениджър и организирахме събития в едни от най-емблематичните места в Лондон. А именно – Science Museum, Natural History Museum, Victoria&Albert Museum, Hyde Park, British Film Institute, Regents Park, British Museum и много, много други, което ме докосна до друг свят, запознах се със световноизвестни личности, актьори, ТВ водещи, спортисти, и т.н. Сред тях бяха хора като: Дейвид Атенбороу, сър Иън Макенън, Стивън Хокинг, Принц (вече крал) Чарлз, Алексей Леонов, Валентина Терешкова, Стивън Спилбърг, Джейсън Момоа, Хю Джакмън и други, които мога да изброявам още дълго.
Но както всичко друго – и това мое занятие имаше своят край, тъй като този начин на живот е твърде динамичен и нямах време за личения си живот. Реших да напусна и да се занимавам с нещо друго, а именно да започна като консиарж в една от най-големите фирми за менажиране на имоти в ЮК – Knight Frank. За мое щастие, нещата и там се развиха изключително бързо, и бях повишен в building manager (мениджър сгради) в един от офисите им в централен Лондон. Пет години от живота си движих всичко свързано със сградата от най-обикновена поддръжка, до организиране на събития, огледи и привличане на нови наематели като междувременно изкарвах всевъзможни курсове, които да подпомогнат развитието ми в бъдеще.
Когато минах 30-те години (ужасен момент, помнете ми думите ) реших, че в Лондон ми е твърде шумно, твърде динамично и твърде много време отнема от личният ми живот, реших да се преместя на по-спокойно място и така намерих настоящата си работа. В момента съм shift supervisor към Министерството на отбраната на Великобритания, като ръководя екип от 15 души, с които осигуряваме безопасността на една от техните военни бази, и в която също има интернационален университет и академия за военнослужещи, където се обучават пилоти, танкисти, артилеристи и всякакви други военни от цял свят. Вече две години правя това и съм единственият българин от общо над 300 бази и 2300 служители на нашето звено, който е нает от Министерството на Отбраната на ЮК.
Не е много кратко, но това е моят път след завършването на ПГИ „Иван Илиев“. Въпреки че не съм се реализирал в сферата на Застрахователното и осигурително дело, съм получил една стабилна основа и насока за изграждане на характера ми благодарение на преподавателите, които са дали частица от своя живот за нас – техните ученици.
Един от най-ярките моменти, които си спомням от ПГИ „Иван Илиев“ е моментът, в който ни беше представен г-н Георги Манов за класен ръководител. Той е човекът, който не само беше наш преподавател, не само беше наш класен ръководител, но и наш приятел и съветник. Аз лично го чувствам като такъв и за мен винаги той ще бъде истински пример. Е да – получавали сме по някой друг устен „задвратник“, но винаги е напълно заслужено.
С уважение: Кирил Христов, Випуск 2009,
Shift supervisor, Министерството на отбраната на Великобритания