В модерния свят на глобални възможности професионалното образование все повече се превръща в ключ към международна реализация. Точно това показа вдъхновяващата среща на „Еразъм+“ поколенията на Професионалната гимназия по икономика „Иван Илиев“, която добави още една страница в хрониките на училището. Събитието бе организирано като част от инициативите, посветени на 75- годишнината на Гимназията. Вълнението сред присъстващите в залата бе осезаемо. Учителите- Илиана Кадурина и Йордана Стамберова, които някога са напътствали и придружавали тези млади хора по проекта, сега ги гледаха с гордост и носталгия. Бившите съученици, някои от които не са се виждали откакто преди 10 години стартира първият от седемте „Еразъм+“ проекта, се прегръщаха със сълзи в очите. Едни разпознаваха познати черти, други – отминали спомени, а развълнуваните им учители ги разпитваха с искрен интерес как техните пътища са се разклонили след онези първи международни стажове.
Директорът на училището- госпожа Ася Бояджиева-Пенкова, откри срещата с онази топлота, която превръща институцията в истински дом. „Вие сте нашата жива история“, – каза тя, – „Във всеки един от вас горят искрици вдъхновение, които превръщат обикновените мечти в реалност. Осъществените пътешествия по проекта, сигурна съм, и до днес ви окрилят и ви правят по- уверени хора“. Тя ги насърчи да си припомнят емоциите от тези мобилности и да споделят с настоящите ученици как европейският опит ги е променил и какви нови хоризонти в тяхното професионално и личностно развитие е разкрил.
Разказите на младите хора бяха много повече от споделяне – те представляваха не само живи свидетелства за променящото се образование. В тях професионалното израстване се преплиташе с личностното откритие – истинското богатство на всяко едно пътуване. Всяка история илюстрираше как практическите умения, придобити в реална работна среда, са не по- малко ценни от теоретичното знание. Особено впечатляващ бе акцентът върху разширяването на техните общокултурни хоризонти. Възпитаниците от различните випуски споделиха как европейските пътувания в Германия, Великобритания, Португалия, Италия, Испания, Ирландия и Португалия са променили възприятията им за света, надграждайки националните ценности с универсални човешки измерения. Всеки разказ беше свидетелство за проявената лична смелост да пресечеш граници, да научиш повече за себе си извън познатата среда. Всеки един от тях сподели, че международните стажове са много повече от професионални контакти – те са пътешествия, които разкриват нови хоризонти и различни призми за възприемане на света. Разказаните истории бяха живи и автентични – извлечени от преките срещи с непознати предизвикателства, а доказателствата за професионалното им израстване се преплитаха с дълбоко личностно откритие, в което се състои истинското богатство на всяко пътуване. Споделените спомени преминаваха през целия емоционален спектър – от искрен и неподправен смях до затаени сълзи на вълнение, разкриващи истинската същност на сплотеността, споделеността и приятелството.
В края на срещата, сякаш повлечени от невидимата нишка на спомените, бившите възпитаници на гимназията тръгнаха към онзи свещен пазител на знанието – любимата класна стая. Стъпките им бяха като връщане назад във времето, където се разтварят съкровени пластове от миналото. Познатата тишина ги посрещна с дъха на стари учебници и изписани дъски. Познатият чин- този стар приятел, който пази хиляди истории и безброй юношески тайни, ги посрещна с онази особена топлота на незабравените мигове.
Срещата на „Еразъм+“ поколенията се превърна в повече от събитие – тя е послание. Послание за възможностите, които професионалното образование дарява, за приятелството и споделеността, за силата на международното сътрудничество и за младото поколение, което смело крачи към своето европейско бъдеще. В края на срещата остана онзи особен трепет – трепетът на поколение, което знае, че истинското пътуване никога не свършва.
